- ME Zemer ♥
Неспасяем
Брой мнения : 1928
Точки. : 30055
Join date : 15.01.2011
Age : 26
Местожителство : Варна
 | Заглавие: Тери Пратчет - Света на Диска  Сря Яну 26, 2011 4:51 am | |
| Сър Терънс Дейвид Джон Пратчет, по-известен като Тери Пратчет, е английски романист, познат с комичните си творби в жанра фентъзи. Най-известен е със серията си от комични фентъзи романи за Света на Диска.
Пратчет е най-продаваният автор във Великобритания през 90-те.
В момента е вторият най-четен автор във Великобритания и седмият най-четен неамерикански автор в САЩ
През 1998 г. на Пратчет е е присъден орденът на Британската империя „за служене на литературата”. В добавка е посветен в рицарство през 2009 г.
Анкх-Морпорк (на английски: Ankh-Morpork) е измислен град-държава, който често е сцена на действието на романите на Тери Пратчет от поредицата Светът на диска. Освен това Анкх-Морпорк е и най-големият град в Света на диска. Образът му е пародия на световните мегаполиси, най-вече на Ню Йорк от миналото.
Анкх-Морпорк е търговската столица на Света на диска и в книгите е описан като добре работещ град на средновековно равнище. Дори когато градът е нападнат от дракон, каруците със зеленчуци продължават да прииждат към града.
Както съобщава брошурата от гилдията на търговците — „Градът на хилядите изненади“, Анкх-Морпорк се издига върху самия Анкх-Морпорк, тъй като градът е бил запалван, опустошаван, разграбван, разрушаван, наводняван и отново строен върху своите останки. По средата на града минава река Анкх, най-мръсната река в Света на диска, която всъщност се използва и за питейна вода, транспорт, отходни води и изобщо всичко, което е възможно. Анкх е описана като „Единствената река на света, върху която можеш да рисуваш с тебешир“.
Анкх-Морпорк е дом за хора, джуджета, тролове (които стават значително по-тъпи там, заради високите температури), вампири, върколаци, големи, зомбита и Ноби Нобс, чиято принадлежност към човешката раса не е съвсем сигурна, въпреки че той представя сертификат за нея. Всички тези раси живеят в относителен мир, въреки че джуджетата мразят троловете, троловете мразят джуджетата (заради легендарната битка при Куум, когато и двете войски са били в засада), а хората мразят всички, особено зомбитата и другите немъртви (просто защото не може да се вярва на същества, които продължават да се разхождат наоколо и след като си ги убил).
Анкх-Морпорк е може би единственият град с узаконена престъпност, който има дори гилдии за обучение на бъдещите убийци и крадци. Естествено, няма опасност за живота, ако се плати съвсем скромна такса.
Тери Пратчет е гений. Оригинален при него не е толкова уникална дума, защото при него всичко е оригинално. Създал е уникална атмосфера, с уникални персонажи и оригинални сюжети. При него вампирите са си истински вампири, а върколаците истински върколаци. Поне за едно нещо послушайте дядо си - попадне ли ви книга на Пратчет я грабвайте моментално. Хуморът е на изключително високо ниво, сюжетът по никакъв начин не може да се предскаже. Няма книга на Пратчет която да не ме предоставила огромни количества кеф, докато я чета. Стилът е незаменим и никой друг не може да се справи по-добре от Пратчет в пародирането и осмиването на съвременния свят.
Принципно героите са разделени на четири - магьосниците начело с Ринсуинд, Архиканцлера и Библиотекаря-орангутан; вещиците водени от Баба Вихронрав и Леля Ог; Стражата командвана от командир Ваймс, Керът, Нобс и Ангуа; и накрая но не последно място Смърт и неговата внучка Сюзън.
Не се заблуждавайте от супер странните заглавия. Направих тази грешка да се присмея на "Дядо Прас" и все още си плащам за това.
На първо място обожавам Смърт. Няма такъв човек просто или да бъда по-точен няма такава антропоморфна персонофикация. Изключително е забавен, когато се опитва да разбере човечеството и най-важното - обича котки. Не се притеснява да срита Вселената по задника, когато трябва. И винаги идва за теб, когато е ударил последния час - винаги. Любимата ми книга за него е "Дядо Прас".
Следва Стражата. Пратчет умее да развива страхотно увличащи криминални истории с наистина, ама наистина неочакван край. Любима книга за тях е "Глинени крака".
Трети са вещиците, които винаги се бъркат там, където не им е работа, но накрая въпреки всичко все пак става на тяхното. "Вещици в чужбина" е най-доброто.
Най-малко се кефя на магьосниците, не че не са уникални до един, но някак не е същата висота с тях. Все пак и за тях имам любима книга - "Интересни времена", която е велика не без помощта и на Коен Варварина уникалния беззъб дядка, който все още търси геройства по широкия свят на Диска.
Макар книжките да са сами по себе си отделни сюжети, то все пак са навързани помежду си и голяма част от хумора е разбираем, само ако си чел предишните.
Затова все пак е препоръчително да се почне отначало, ако имате възможност.
За магьосниците е "Цветът на магията", за вещиците - "Посестрими в занаята", за стражата - "Стражата!Стражата!" и за Смърт - "Морт".
Не се отказвайте, ако първата взета книга не ви хареса. Аз също не успях да се запаля от първия път. Но после станах фен до гроб на Пратчет.
| Цитат: |
Първите редове на "Морт"
Това с озарената от ярки свещи стая, където се пазят хронометрите на живота — рафт върху рафт, отрупани с тумбести пясъчни часовници — по един за всеки жив човек, които пресипват финия си пясък от бъдещето в миналото. От натрупаното съскане на падащи зрънца стаята бучи като море.
Ето го и собственикът на стаята, който дълбокомислено броди из нея. Казва се Смърт.
Но не коя да е Смърт. Това е Смърт, чиято определена сфера на действие е, ами, всъщност тя въобще не е сфера, а е Светът на Диска, който е плосък и се носи върху гърбовете на четири гигантски слона, стъпили здраво върху черупката на огромната звездна костенурка — Великата А’Туин, и е опасан от водопад, който безспирно се излива в пространството.
Учените са изчислили, че вероятността нещо толкова явно абсурдно да съществува, е едно на милион.
Но магьосниците пък са изчислили, че шансът едно на милион се пада девет от всеки десет пъти.
Смърт потраква с кокалени пръсти по черно-белите плочки на пода, мърмори си нещо под качулката, а ръцете му на скелет броят редиците трескаво работещи пясъчни часовници.
Най-после той избира един, който като че ли става, повдига го внимателно от лавицата и го поднася към най-близката свещ. Задържа го така, че светлината да заблести о стъклото и се взира в искрящата отразена точица.
Втренченият поглед на припламващите очни ями обгръща световната костенурка, която гребе из дълбините на пространството, с черупка, насечена от комети и надупчена от метеори. Някой ден дори и Великата А’Туин ще умре, мисли си Смърт — е, това вече ще е предизвикателство.
|
| |
|
